Знаех, че рано или късно тази книга ще достигне до мен. В случая – получих я като подарък от приятел, на чиято преценка се доверявам напълно. Първото, което ми направи впечатление, е че е написана с богата палитра от диалекти и архаизми и все пак няма нито една дума, която да остане неразбрана.
Повествованието се води от името на Гичо от Котел, който описва пътя си към „возвисяването”, който изминава с приятеля си Асенчо от Жеруна. Целта на двамата е осъществяването на Револуцията, участват в Арабаконашкия обир заедно с Димитър Общи, а поръчението да предадат писмо лично на Васил Левски, ги забърква в поредица от непредвидими ситуации и приключения. За мен този роман няма недостатък, освен че свърши. Написана с оригинален хумор, който те завладява още от първата страница:
– Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.
– Абе – викам, – Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
Но освен сатира, чрез разсъжденията на Гичо за живота и Револуцията може да се каже, че придобиваме и някаква представа за народопсихологията, която звучи притеснително и лесно може да се съотнесе към обществото в наши дни.
„…Никой ся не интересува от народа, а и народ ся не интересува от никого – туй също ти тряба дълбоко и яко да помниш , как викаше баща ми; ако нещо ся случи с теб, пет пари няма да даде народа – в туй абие можеш да си сигурен…”
Препоръчвам романа от сърце и завиждам на всеки, чиято първа среща с Милен Русков и „Възвишение” предстои. Книгата има и филмова адаптация.
Споделете в социалните мрежи:
