Уточнявам, че „Сърце на вятъра“ на Донал Райън е всичко друго, но не и любовен роман в традиционния смисъл. Ще си позволява да перифразирам първите думи от анотацията на издателството, за краткото ревю за тази иначе кратка, но доста съдържателна книга.
Романът „Сърце на вятъра“ е композиран като пъзел от взаимно допълващи се истории, поднесени от различни герои, а свързващото звено е Боби Махон – един от любимците на малкото ирландско градче, и факта, че всеки от персонажите трябва да се пребори с последиците от финансовата криза.
В града всички пряко или косвено са свързани със строителната компания на Полки Бърк, който бяга от града заради фалита си, а работниците откриват, че той не е плащал техните осигуровки.
Първата история, с която се запознаваме, е тази на Боби, който всеки ден, въпреки омразата, която изпитва към баща си, го посещава в дома му.
„По средата на ниската порта има червено метално сърце, нанизано на въртяща се ос. Олющено е, почти нищо не е останало от червената боя. Трябва да се изстърже, изшкури, боядиса и смаже. Продължава обаче да се върти на вятъра. Докато се отдалечавам, го чувам как скрибуца, скръц-скръц. Излющено, скърцащо сърце на вятъра”.
За мен това описание е като метафора за останалите герои – очукани от живота хора, с незаздравели от миналото белези, които въпреки раните, продължават да съществуват.
„Сърце на вятъра“ на Донал Райън е различна, чете се на един дъх и не вярвам да остави някого безразличен.
Споделете в социалните мрежи:
