“Сватбеният гост” е дебютният роман на А. Е. Гонтлет, който изследва тъмните страни на любовта, доверието и тайните, които могат да разрушат дори най-силните връзки.
Ани Кларк е университетски преподавател, която не е вярвала в любовта, докато не среща Марк Лейн, хирург с болезнено минало. Двамата се запознават след случайни срещи по време на сутрешните си пътувания във влак и по-късно се свързват на групова терапия за преживели травми. Въпреки че и двамата крият своите тайни, те бързо се сближават и решават да се оженят.
На сватбения си ден, докато стои пред олтара, Ани забелязва непознат сред гостите. Това събитие отключва поредица от съмнения и разкрития. Тя научава, че Хоуп, първата съпруга на Марк, е изчезнала безследно, след като се е сприятелила с мистериозна жена на име Шарлот. С появата на непознатия на сватбата, Марк започва да се съмнява в Ани и да разследва нейното минало, включително смъртта на нейните баща и сестра. Това води до напрежение между тях и поставя под въпрос основите на връзката им.
Романът “Сватбеният гост” на А.Е. Гонтлет разглежда темите за доверието, тайнствата и последствията от неизказаните истини. Гонтлет умело преплита минало и настояще, разкривайки пласт по пласт сложните взаимоотношения между героите. Критиците определят стила му като елегантен и напрегнат, държащ читателя в постоянно очакване.
“Сватбеният гост” получава положителни отзиви от критиците. Publishers Weekly го описва като “неустоим трилър, който държи читателя буден до късно през нощта”. The New York Times го нарича “шедьовър на заблудата”.
В интервю А.Е. Гонтлет разкрива и какво го е вдъхновило за написването на романа: “Без да разкривам твърде много, преди години попаднах на един изключително смразяващ случай на истинско престъпление, който беше разтърсил Германия. Образът на жертвата и травматичната й съдба останаха с мен и вдъхновиха финала на “Сватбеният гост”. След като имах тази първоначална идея, започнах да изграждам историята – първо назад, а после отново напред, докато не придобих завършеност на романа”.
Гонтлет твърди, че изграждането на сюжетна структура не е негова силна страна и докато пише “оставя героите сами да го водят”. “Например: предисторията на някой герой може да доведе до мотив; мотивът може да доведе до събитие; събитието може да наложи въвеждането на второстепенен персонаж и така нататък. Признавам, че това е доста необичаен подход – много писатели намират изграждането на сюжета за освобождаващо или поне за полезен скелет, върху който да изградят героите. Завиждам им за тази предвидливост”.
Той сравнява своя подход за писане с кубче Рубик: “Една грешна стъпка може да разруши цялата структура. Но именно това харесвам – загадката”, споделя още той.
Споделете в социалните мрежи:
