Не знам как преводачи и издатели успяват да поддържат темпото на Фрида Макфадън, тъй като имам чувството, че всеки месец има поне едно ново нейно заглавие на книжния пазар. “Скъпа Деби” от известно време изчакваше реда си, след “Идеалният син”, който прочетох през януари реших да не прекалявам с дозата “Фрида” за началото на годината. Отгръщайки първите страници на “Скъпа Деби” се радвам, че го направих. В противен случай рискувах да я изоставя заради неизбежните паралели между двата сюжета. А реално двете книги нямат общо помежду си, освен името на авторката.

В центъра тук е домакинята Деби – жена малко над 40-те, която отглежда двете си дъщери – тийнейджърки. Деби е омъжена за счетоводителя Купър, който издържа семейството им, но самата тя също има скромен принос към семейния бюджет от хонорара си като автор на рубрика в местен вестник. Тук асоциацията с “Идеалният син” беше неизбежна, но продължи съвсем кратко. В своето каре Деби дава съвети на омъжени жени как да се справят със съпрузите си, които не оценяват техните усилия.

Деби не е типичната домакиня, тя е компютърен гений – създава за отрицателно време и без помощта на ИИ приложения, сред които и едно, с което следи в реално време семейството си. Но това не е най-любопитната черта на Деби – тя има свои методи за въздаване на справедливост. Ако съседът слуша силна музика – скъпата му уредба след време бива унищожена. Дори той да обвини Деби, никой не би допуснал, че жена на нейната възраст наистина би била виновна. Дори собственият й съпруг.

Но тази постъпка изглежда напълно невинна спрямо това, което предстои, когато Деби осъществява прецизно планираното си кърваво отмъщение.

Със “Скъпа Деби” Макфадън е създала почти перфектния трилър. Деби също е завършен образ на психопат, един от най-силните дамски подобни, на които съм попадала. Този път повествованието не разчита на ненадждения разказвач в лицето на Деби, тази роля е отредена на нейния съпруг Купър. Читателят знае всички мисли и мотивация зад действията на Деби. И дори постъпките й могат да разклатят и най-убедените, че Деби няма право “да взима правосъдието” в свои ръце. Да кажем, че тя е от онези герои, които те карат да се хванеш, че мислиш като тях… и това е най-страшното.

За финал Макфадън все пак е запазила един обрат, който несъмнено ще ви изненада приятно, но, разбира се, предполагам, че в стремежа си да надмине очакванията, на финалните страници отново е навързала нещата малко изкуствено. Оценката на BOOKLOVERS е 4 от 5 звезди. Не е съвършен трилър, но е от онези, които четеш за един ден… и после още известно време мислиш за Деби.