„Шекспир: мъжът, който плаща наема“ и животът на една дама с корона от думи — Джуди Денч
Когато говорим за Джуди Денч, не говорим просто за актриса. Говорим за история, сцена, хумор и достолепие, събрани в една жена, която не се страхува нито от Шекспир, нито от театралните гафове. А когато именно тя реши да напише книга за Шекспир — при това озаглавена „Шекспир: мъжът, който плаща наема“, ние не просто четем — присъстваме.
Тази книга е резултат от серия приятелски разговори между Джуди Денч и актьора и режисьор Брендан О’Хей, нейния дългогодишен колега от „Глоуб“, в които тя за първи път разкрива откровено какво е да играеш Шекспир в продължение на почти 70 години. От лейди Макбет до Титания, от Офелия до Клеопатра – всяка роля е оживяла отново чрез нейния разказ, изпъстрен със самоирония, театрални гафове и искрено възхищение към силата на текста.
Книгата се движи през репетиции, постановки, критики (злъчни и добронамерени), хвалебствия, провали, партньорства и сценични триумфи. Но това, което я прави специална, е гласът на Джуди Денч. Тя не разказва просто истории. Тя ги прожектира, пресъздава, живее. Със същия хумор, с който споделя как е забравила текст на сцена, тя коментира какво е артистичен дух, как се сплотява една театрална трупа и защо Шекспир е не просто автор, а съдба.
Шекспир и съдбата: Джуди Денч и един фамилен парадокс
Оказва се, че съдбата на Джуди Денч е била свързана с Шекспир далеч преди първата ѝ реплика на сцена. Актрисата има прабаба, която е била придворна дама на кралицата на Дания през XVI век – именно в замъка Кронборг, вдъхновението зад легендарния замък Елсинор в Хамлет.
И какво по-подходящо за начало на кариера от роля в същата тази пиеса? Джуди Денч дебютира в театъра именно с „Хамлет“, сякаш някой Шекспиров дух ѝ е нашепнал откъде да започне.
Нейната любов към Барда не е просто сценична – през 1999 г. печели „Оскар“ за ролята си във „Влюбеният Шекспир“, затваряйки един омагьосан кръг между лична съдба, сценична съдба и театрална магия.
🖋 „Изпитвам голяма страст към Шекспир, бих искала да го срещна“, споделя Денч. „Ще го попитам – няма ли още някоя пиеса? Някаква роля за жена, която е прехвърлила 80-те? Хубава роля, в която по възможност да седя през повечето време.“
Интересни факти за Джуди Денч:
Родена през 1934 г. в Йорк, Англия, в семейство на лекар и любителка на театъра.
Дебютира на сцената през 1957 г. в ролята на Офелия.
Женена за актьора Майкъл Уилямс до неговата смърт през 2001 г. Двамата имат една дъщеря – актрисата Финти Уилямс.
Известна с дългогодишното си приятелство с Кенет Брана и с невероятната си памет, въпреки че в последните години има диагноза за макулна дегенерация.
През 1970 г. е удостоена с Ордена на Британската империя, а през 2005 г. и с Ордена на честта.
Носител е на Оскар, 10 БАФТА награди, и рекордните 8 награди „Лорънс Оливие“.
„Нямам никакво намерение да се пенсионирам. Просто никой не ми е казал, че трябва.“ – Джуди Денч
„Шекспир: мъжът, който плаща наема“ не е просто театрален дневник. Това е мемоар на една любов към сцената, думите, колегите, публиката. В нея ще откриете забавни задкулисни случки, артистични прозрения и смелостта на една жена, която приема провалите с усмивка и критиката с чаша чай.
За ценителите на биографичната литература, театъра и изкуството на езика, това заглавие е задължително. А за всички, които поне веднъж са се питали защо Шекспир не остарява – Джуди Денч има отговора. И го поднася с чар, остроумие и изключителна топлота.
Последвайте ни в социалните мрежи:
