„Радиевите момичета“, Кейт Мур

Има книги, които разказват невероятни истории. „Радиевите момичета“ от Кейт Мур обаче е от тези, които ни напомнят, че най-шокиращите истории никога не са били измислени. По същество романът е документален разказ по действителен случай, който проследява съдбата на младите американки, работили в заводите за радиеви циферблати през първата половина на XX век. Това е история за една от най-големите индустриални трагедии в историята на Съединените щати.

Когато радият е символ на бъдещето

През 1917 година Съединените щати се включват в Първата световна война. Военните се нуждаят от огромен брой часовници и измервателни уреди, чиито циферблати светят в тъмното. За тази цел компаниите използват новото “чудо на науката” – радия. По онова време радиоактивността все още е слабо изучена. Радият се смята за почти магическо вещество и присъства навсякъде – в козметика, пасти за зъби, напитки, дори в хранителни добавки.

Както разказва Кейт Мур: „Радият беше истинска международна мания”. Младите жени, наети да рисуват светещите цифри върху часовниците, получават отлични заплати. Работата се смята за престижна и модерна. За да оформят фините четки, им нареждат непрекъснато да ги заострят между устните си. Първият въпрос, който задават, е съвсем естествен: “Може ли това да ни навреди?”. Отговорът е кратък: “Не. Напълно безопасно е”.

Момичетата, които светели в тъмното

Боята полепвала навсякъде – по косите им, по дрехите, по кожата. След работа момичетата буквално светели. Затова ги наричали Shining Girls. Тогава никой не знаел, че същата тази светлина постепенно ги убива. Първите симптоми изглеждали безобидни – болка в крака, разклатен зъб, постоянна умора. Само че с времето започвали да се случват неща, които лекарите дотогава никога не били виждали.

Челюстите започвали да се разпадат. Костите се чупели спонтанно. Гръбначните прешлени се разрушавали. Радият буквално се натрупвал в костите им и продължавал да ги облъчва отвътре. Вместо да признаят истината, компаниите години наред отричат всякаква връзка между заболяванията и работата във фабриките.

Пет жени срещу цяла индустрия

В центъра на книгата стоят пет от така наречените „Радиеви момичета“, които отказват да приемат присъдата си мълчаливо. Те завеждат съдебни дела срещу една от най-могъщите индустриални компании в Америка. Тяхната битка променя историята. Процесите им поставят основите на съвременните стандарти за безопасност на работното място, правото на служителите да търсят обезщетение от работодателя и задължението компаниите да осигуряват безопасни условия на труд.

Наследството им стига чак до Манхатънския проект

Едно от най-любопитните открития, които Кейт Мур описва, е колко далеч стига значението на тази история. Ученият Глен Сиборг, един от водещите физици в Манхатънския проект, записва в дневника си, че именно съдбата на Радиевите момичета го убеждава, че новите радиоактивни материали трябва да бъдат изследвани много по-внимателно.

Впоследствие специалистите установяват, че част от използваните вещества се държат в човешкия организъм по начин, сходен с радия. Така са въведени строги правила за работа с радиоактивни материали. По-късно представители на Американската комисия по атомна енергия признават, че без опита, оставен от Радиевите момичета, вероятно хиляди работници биха загинали през следващите десетилетия.

Дори жените, които оцеляват, продължават да помагат на науката. Благодарение на готовността им лекарите да изследват последствията от облъчването върху собствените им тела, медицината натрупва безценни знания за въздействието на вътрешната радиация върху човешкия организъм.

История, която Кейт Мур се е чувствала длъжна да разкаже

Любопитното е, че Кейт Мур никога не е планирала да стане автор на исторически книги. Попада на историята случайно, докато работи по театрална постановка, посветена на Радиевите момичета. В интервю тя признава: „Никога не съм писала историческа книга преди това. Но почувствах, че съм длъжна да разкажа историята на тези жени. Именно тази страст направи проекта различен за мен, въпреки че никога не съм предполагала колко голям успех ще има”.

Повече от историческа книга

„Радиевите момичета“ не е просто разказ за една индустриална катастрофа. Това е книга за истински хора, които отказват да приемат несправедливостта, дори когато знаят, че вероятно няма да дочакат победата си. История за цената на научния прогрес, за корпоративната отговорност, за силата на обикновените хора да променят света. И най-вече за жените, чиито имена рядко присъстват в учебниците по история, но благодарение на които милиони хора днес работят при несравнимо по-безопасни условия.