“Линд и Шпрюнгли – Две семейства, една страст” от Лиза Граф е не толкова история на шоколода, колкото шоколадова фантазия, в която реалността е на парченца, а вкусът – малко преситен. Роман, който обещава легенда, но сервира нещо по-близко до реклама, увита в романтична опаковка. Като читател, очакваш да отхапеш от историята на шоколада, а вместо това получаваш сладникаво блокче фикция със зрънца от реалност – наистина някои съвсем миниатюрни и почти незабележими.
Казват да не съдим за една книга по корицата, но именно тя привлече вниманието ми, докато бях в книжарницата и разглеждах новите литературни произведения. Търсех четиво, подходящо за горещите летни месеци, което да ме разведри и позабавлява. И как да устоя на атрактивното заглавие – “Линд и Шпрюнгли” и обещанието за вдъхновяваща история за… шоколада. Напълно достатъчно да привлече вниманието на читател, който иска художествена литература, примесена с историческа достовреност, и романтичен привкус.
Романът на Лиза Граф отговаряше напълно на всичките ми изисквания, докато не започна истинското четене. Историята започва с малкия Рудолф Шпрюнгли от Цюрих, който, по препоръка на аптекаря Флюкигер, занася шоколад на болната си майка и тя оздравява. Това чудодейно изцеление той приписва на шоколада и решава да се превърне в най-големият производител на шоколад…
Малка подробност, която се оказва пречка – баща му Давид е калфа в сладкарница, а и самият Рудолф не познава производствената технология. След като и Рудолф става калфа, той предприема пътуване из Швейцария и се обучава при майсторът Кайе, споменава се и името на Сушард. Рудолф се завръща в Цюрих, след като Давид става собственик на сладкарницата. Амбициозен и предприемчив, той се стреми към постоянно разширяване на дейността и сбъдването на детската му мечта, което става причина за честите му конфликти с консервативния Давид.
Разбира се, Рудолф не е единственият централен персонаж. Действието прескача през годините и се води от гледна точка на Катарина – жената, в която Рудолф се влюбва от пръв поглед като момче, Анарьосли – помощничка в сладкарницата, за която майката на Рудолф се надява да той да се ожени, както и други герои. Така се постига “шоколадов пълнеж”, който на места издиша. Техните истории са повече като странични новели, чиито “истории са на пауза”, докато фокусът остава върху Рудолф и Катарина.
Това, което не усетих, е дълбочина на героите – Катарина не излиза от ролята си на романтичен обект, а Рудолф – колкото и да е предприемчив, остава “плосък” като характер. И друга подробност, която намирам за особено разочароваща – заглавието “Линд и Шпрюнгли – две семейства, една страст” предполага споменаването и на Линд, нали? Е, той напълно отсъства от романа. Може би ще го има в продължението…
Колкото до историческата достоверност… почти няма такава, ако не броим имената. В действителност Давид Шпрюнгли е този, който слага началото на династията, а двамата му сина поемат по рзлични пътища – единият застава начело на конфисерия “Шпрюнгли”, а другият се заема с фабричното производство на шоколад, което в бъдеще става “Линд и Шпрюнгли”.
Това, разбира се, също е пренебрежимо, но целият роман, вместо удоволствие от фикцията и… шоколада, сякаш беше напоен с маркетингова глазура. На мен ми липсваше това усещане, че чета значима история за началото на една легенда в света на шоколада. Ако се абстрахирате от горенаписаното и просто търсите наистина много леко четиво, романът може би ще ви се хареса. На места книгата набира темпо, стилът на Граф е дори увлекателен, историческата рамка е добре подбрана, има и атмосфера. Ще се радваме да споделите и вашите впечатления 🙂
Оценката на BOOKLOVERS – 2.5 от 5 звезди.
