“Лъжкинята”, Клеър Дъглас

Получих препоръка за трилъра “Лъжкинята” от Клеър Дъглас и навярно, когато подхождаш с големи очаквания към дадена литературна творба, е много по-лесно да не те впечатли. Или просто психологическите трилъри се движат около една определена ос и е много трудно да откриеш четиво, което в даден момент да не те разочарова.

“Лъжкинята” приковава вниманието още със своя синопсис – животът на известната писателка Емилия Уорд е всичко, за което някога е мечтала – страхотен дом в предградията на Лондон, две деца, перфектно семейство. Тя е автор на изключително популярна криминална поредица за детектив Миранда Муди, но решава, че е време да напише последния си роман от сагата. И тогава се случва нещо неочаквано – събития от предишните й книги се превръщат в реалност.

Първоначално Емилия си внушава, че това е случайност, но когато и събития от непубликувания й ръкопис , включително и смъртта на нейна близка приятелка, се случват, тя вече не може да отрича очевидното. И започва да се пита не без основание кой от най-близкото й обкръжение я е набелязал. И може ли да го открие преди да е станало прекалено късно.

Това, което отличава “Лъжкинята” на Клеър Дъглас от повечето психологически романи, е че е създала множество истории в самата история. Читателят, освен че проследява съдбата на Емилия, чете и страници от най-новия ръкопис на Емилия, както и откъси от разследвания на Миранда Муди. Книга в книгата в книгата, доста добър замисъл, който покачва нивото на напрежение. Има и още, но ще го откриете сами.

Това, което за мен наистина липсваше, беше истинско, смразяващо напрежение, каквото очакваш от психотрилър. Когато Емилия получава анонимни бележки и “подаръци”, когато осъзнава, че някой е влизал в дома й и е “хакнал” системата й… не беше страшно, по-скоро пораждаше в ума ми въпроса – а какво следва? Представях си тези сцени, описани от някой скандинавски автор, мисля, че тогава този ефект можеше да бъде постигнат без никакви усилия. Просто през цялото време имах чувството, че Емилия не е в истинска опасност, но това може и да е търсен ефект.

Героите в романа, включително и второстепенните, са като статисти без реплики, въпреки че изиграват важна роля в качеството им на заподозрени.

“Лъжкинята” е от тези истории, които, ако спечелят вниманието ти, могат да го задържат в рамките на една седмица, но ги забравяш скоро след това. Хареса ми стила на Клеър Дъглас, хареса ми и замисъла – освен историята на Емилия и нейния преследвач, така и реално полицейско разследване за сериен убиец, но ми липсваше много, за да кажа – да, този психотрилър заслужава 100% препоръка. Оценката на BOOKLOVERS е 3.5 от 5 звезди.