„Ела Фицджералд и мелодията на мечтите“ от Даян Ричардс рисува дълбоко човешкия и болезнен път на млада Ела Фицджералд.
Романът проследява драматичните ранни години на Ела преди славата, преди сцената, преди светът да узнае името й. Израснала в бедност, изоставена от семейството си и попаднала в жестоката система за „непокорни момичета“, Ела оцелява на улицата, в сиропиталища и в домове за малолетни. Нейното единствено спасение е музиката.
Когато животът й изглежда най-безнадежден, съдбата я отвежда до прочутия Apollo Theater в Харлем. Там, въпреки страха и несигурността, тя се осмелява да пее – и с единствена песен променя посоката на живота си.
Ела Фицджералд (1917–1996), често наричана „Първата дама на песента“, е една от най-обичаните и влиятелни джаз изпълнителки на всички времена. Родена в Нюпорт Нюз, Вирджиния, и израснала в Йонкърс, Ню Йорк, тя преодолява тежко детство, за да се превърне в музикална икона с глас, описван като „кристален, топъл и безкрайно гъвкав“. Ела има 13 спечелени награди „Грами“ и над 40 номинации в кариерата си. Любопитна подробност е, че Мерилин Монро лично настоява Ела да бъде поканена да пее в нощен клуб, където чернокожи изпълнители не са били допускани.
Освен джаз, Ела пее балади, госпъл, блус и даже оперни арии. Известна е с интерпретациите си на т.нар. „Songbook Series“ – класики от Гершуин, Портър, Роджърс и Харт. Основава Фондация „Ела Фицджералд“ за подпомагане на образование и медицински грижи за деца. Въпреки влошеното си здраве (диабет и ампутации), Ела пее до края на 80-те години и остава любима на публиката по целия свят.
„Ела Фицджералд и мелодията на мечтите“ е повратен и за Даян Ричардс – това е нейният дебют в литературата: „Романът се фокусира върху ранните години на Ела, тъй като тя съзрява в един от най-трудните периоди в американската история. Тя беше решена да постигне нещо със себе си, и аз поставих точно тази решителност в центъра, докато преосмислях живота й. Толкова много артисти не успяват. Но тази брилянтна чернокожа жена успя. Тя остана вярна на мечтата си да стане изпълнителка и отказа да се пречупи от безмилостните, обикновени изпитания на живота”, споделя Ричардс.
Даян Ричардс коментира още, че през своите младежки години се е идентифицирала с Ела Фитцджералд: “Израснах в Милуоки през 60-те и 70-те години, и оттам, откъдето бях, изглеждаше, че тя прави невъзможното: беше известна, пееше с личности като Франк Синатра, Нат Кинг Коул, Мерилин Монро. Скат пееше с Луис Армстронг. Можех да се идентифицирам с нея – нейната непринудена грация и чар ме караха да повярвам, че и аз мога да стана като нея – чернокожа жена с бляскави дрехи, която се движи в изисканите среди и е възприемана като достойна за възхищение и значима личност. Аз исках такъв живот”.
