“Чай за призраците” от Крис Вуклизевич ни пренася в свят, където границата между живите и мъртвите е по-тънка, отколкото изглежда, а две сестри, разделени от миналото, са принудени да се изправят пред него.

Агони е вещица, докато нейната сестра Фелисите издирва призраци и им помага да преминат „отвъд“. Тридесет години двете не си говорят – до момента, в който майка им умира по ужасяващ начин, обсебена от петдесет и шест различни личности. Последните й думи обаче крият загадка, която може да бъде разкрита само по един начин – ако открият нейния призрак.

Така започва едно странно и красиво пътешествие – изследване на паметта, травмата и семейните тайни, в което сестрите трябва не само да открият майка си, но и да се намерят една друга. По пътя си те попадат в свят, изпълнен с причудливи понятия и образи – „странночай“, „чаерариум“, „времеомайник“, „отвъд-име“ – език, който сякаш сам по себе си е магия. Но зад тази фантазия стои дълбоко човешка история: за скръбта, която не изчезва, за пукнатините, които можем да залепим със злато, и за любовта, която остава дори след смъртта.

В свое интервю авторът Крис Вуклизевич споделя: „Исках да напиша история за призраци, която не плаши, а лекува. За мен призраците са спомени, които отказват да изчезнат.“ Той допълва: „Езикът беше ключов – създаването на нови думи ми позволи да изразя неща, които обикновеният език не може да побере.“ Вуклизевич разглежда романа като изследване на това как хората преживяват загубата: „Скръбта е като къща с много стаи. Понякога се губим в нея. Понякога откриваме врата, която ни извежда обратно към живота.“