„Здравей, Норма Джийн“, Илайза Джордан

Мерилин Монро е от онези редки личности, за които почти всеки знае нещо. Бялата рокля над решетката на метрото. Платиненорусата коса. „Happy Birthday, Mr. President“. Джо Димаджо. Артър Милър. Холивуд. Скандали. Теории за смъртта ѝ. Проблемът е, че колкото по-разпознаваем става образът на Мерилин Монро, толкова по-лесно от него изчезва Норма Джийн.

Именно към нея се опитва да се върне Илайза Джордан в „Здравей, Норма Джийн: Мерилин Монро, която не познавате“ – книга, която не следва класическия модел на биографията година след година, а разделя живота и личността на актрисата на отделни теми: детството, кариерата, любовите, домовете, храната, книгите, славата и, неизбежно, смъртта й. Оригиналното издание съдържа 44 тематично организирани глави и е замислено именно като достъпно, фактологично противодействие на десетилетията слухове и легенди около Монро.

Преди Мерилин е Норма Джийн

Норма Джийн Мортенсън е родена в Лос Анджелис през 1926 г. Детството й няма почти нищо общо с блясъка, който по-късно ще определя публичния й образ. Самоличността на баща й остава неустановена, майка й Гладис има сериозни психични проблеми, а Норма Джийн прекарва години между приемни семейства и институции.

На 16 години се омъжва за Джеймс Дохърти, до голяма степен като начин да избегне връщането в системата за приемна грижа, след като семейството, при което живее, трябва да напусне Калифорния. По време на Втората световна война работи във фабрика, където през 1945 г. е забелязана от фотографа Дейвид Коновър, изпратен да снима жени, участващи във военното производство. Следват моделството, първите корици и договорът с 20th Century Fox. И Норма Джийн постепенно се превръща в Мерилин Монро.

От „красивото момиче“ до една от големите звезди на Холивуд

Пробивът не идва наведнъж. Ролите в “Асфалтовата джунгла” и “Всичко за Ева” г. привличат вниманието към нея, а през следващото десетилетие Монро вече е сред най-разпознаваемите актриси в света. А моят фаворит от нейната филмография безспорно е “Някои го предпочитат горещо”. За ролята тя получава награда “Златен глобус” за най-добра актриса в комедия или мюзикъл през 1960 г. И всъщност митът, че признанията за актьорския й талант са били почти несъществуващи, също не е напълно точен: тя има три приза и общо  четири номинации за „Златен глобус“.

Но зад успеха постоянно стои един проблем. Холивуд е влюбен в образа на Мерилин, а самата тя иска да бъде приемана като актриса. И тези две неща невинаги съвпадат.

Мерилин, която чете

Точно тук „Здравей, Норма Джийн“ става по-интересна от стандартната биография. Илайза Джордан не пита само кога Монро снима определен филм или за кого е била омъжена. Пита какво е обичала да яде. Какво е четяла. Как е възприемала собственото си тяло. Какво е искала да научи. Как е изглеждало ежедневието ѝ извън фотографиите. Или иначе казано – тя излиза от наложения стереотип за „глупавата блондинка“, който Монро самата превръща в изключително доходоносен екранен образ.

В действителност личната й библиотека съдържа повече от 400 книги – литература, поезия, психология, философия, религия, политика и научни текстове. Сред авторите, към които се връща, са Джеймс Джойс, Уолт Уитман, Достоевски, Толстой и Рилке. Съществуват и запазени анотации и подчертавания в нейни книги, които показват, че не става дума просто за декор в дома на холивудска звезда.  Да, Мерилин определено има различна страна.

Любови, бракове и една жена, превърната в сюжет

Мерилин се омъжва три пъти. Първо за Джеймс Дохърти, после за бейзболната легенда Джо Димаджо и накрая за драматурга Артър Милър. Около любовния й живот обаче постепенно се натрупва толкова много митология, че понякога е трудно да се отделят документите от клюките. Най-яркият пример вероятно е връзката й с Джон Ф. Кенеди.

Сигурният исторически факт е знаменитото изпълнение на „Happy Birthday“ за президента през май 1962 г. Оттам нататък биографите не са единодушни. Някои приемат, че между двамата вероятно е имало кратка интимна среща; други подчертават, че няма доказателства за продължителна любовна връзка. Твърденията за отношения с Робърт Кенеди са още по-слабо подкрепени.

И точно това е територията, в която книга като тази има смисъл. Не защото ще премахне мистерията около Мерилин. А защото може да отдели онова, което знаем, от онова, което просто сме повтаряли достатъчно дълго, за да започне да звучи като факт.

Мерилин Монро, която не познаваме

Илайза Джордан познава тази история отдавна. Тя е журналист, редактор и историк от Лос Анджелис, изучава живота на Монро още от детството си, след като гледа “Джентълмените предпочитат блондинки” води тематични турове из Лос Анджелис и е съводещ на подкаст, посветен на Мерилин.

Затова „Здравей, Норма Джийн“ не се опитва просто да добави още една версия към огромната библиотека от книги за Монро. По-скоро разглобява вече познатата версия. Мерилин Монро умира през август 1962 г. едва на 36 години. Шест десетилетия по-късно лицето й продължава да продава плакати, тениски, козметика, филми, документални продукции и нови биографии. И може би точно това е парадоксът. Мерилин никога не е изчезвала. Норма Джийн – много по-често.

Защото легендата е лесна за разказване. Красиво момиче с трудно детство става най-желаната жена в света, обича известни мъже и умира млада и трагично. Истинският човек е много по-неподреден, амбициозен, любопитен, несигурен, начетен, понякога труден. Мерилин е жена, способна да използва собствената си сексуалност като професионално оръжие и едновременно с това мрази ограниченията на образа, който сама създава. И може би точно затова продължаваме да четем за нея. Не защото не знаем историята, а защото твърде дълго сме познавали предимно легендата.