„Дом на имена“, Колъм Тойбин

В „Дом на имена“ Колъм Тойбин се връща към една от най-мрачните семейни истории в древногръцката митология – прокълнатия дом на Атридите, но вместо да я остави в света на богове, пророчества и предопределение, я превръща в болезнено човешка история за семейство, в което всяко ново престъпление се ражда като отговор на предишна рана.

Агамемнон се завръща от Троянската война като победител. У дома го очаква Клитемнестра – съпругата, която не може да му прости, че преди войната е принесъл в жертва дъщеря им Ифигения. Следва убийство, после още едно о още едно. Клитемнестра, Електра и Орест живеят в различни версии на една и съща история. Всеки носи собствената си загуба, но и има свое оправдание. И постепенно става все по-трудно да се каже къде свършва възмездието и започва престъплението.

Как да направиш убийството разбираемо

Точно това е и едно от големите предизвикателства пред Тойбин. Читателят знае какво предстои, но задачата на писателя не е да скрие тези събития, а да ни накара да разберем как хората стигат до тях.

Тойбин обяснява:

„Всъщност идеята беше да я преработя в съвременен контекст, така че читателят действително да почувства и разбере как Клитемнестра стига дотам да убие съпруга си. А после, предполагам, най-странното от всичко беше да изградя за читателя – включително за читател, който не знае нищо за гръцката трагедия и никога не е гледал някоя от тези пиеси – образа на сина й Орест: първо като малко момче, после като юноша и накрая като един странен млад мъж. Но той не е психопат, а въпреки това е способен да убие собствената си майка. И така, в известен смисъл, беше предизвикателство. Но беше и нещото, което ме вдъхнови – просто да видя дали мога да взема тази спирала от убийства и да я направя реалистична за съвременния читател”.

Именно тази психологическа перспектива отличава „Дом на имена“ от обикновен преразказ на древния мит. Тойбин не пита само какво са направили тези хора, а какво трябва да се случи с един човек, за да може подобно действие да започне да му изглежда неизбежно.

Клитемнестра, Електра и Орест – три различни истини

Романът сменя гледните точки между членовете на семейството, но не им дава еднакви гласове. Клитемнестра говори с непосредствеността на човек, който е убеден в собствената си болка и в правото си на отмъщение. Електра носи друга версия на миналото, а Орест е много по-мълчалив и неуверен – момче, което постепенно се превръща в млад мъж, способен да извърши действие, което читателят знае, че предстои.  Тойбин използва точно тази полифонична структура, за да покаже колко различно могат да изглеждат едни и същи събития отвътре. Романът не е просто адаптация на известната трагедия, а опит да даде психология, ежедневие и мотивация на персонажи, които в мита често изглеждат движени от съдба.

Какво остава, когато боговете изчезнат

Една от най-съществените промени на Тойбин е почти пълното отстраняване на боговете от историята. В класическия свят действията на героите могат да бъдат свързани с пророчества, божествена воля и проклятие над рода.

В „Дом на имена“ тази сигурност постепенно изчезва. Боговете мълчат. А когато няма божествен ред, който да обясни случилото се, остават човешките решения и последствията от тях. Именно това позволява на Тойбин да превърне митологичните фигури в хора, движени от скръб, страх, ревност, власт и желание за възмездие.

И тогава въпросът вече не е дали родът на Атридите е прокълнат. А дали самите хора не създават проклятието си всеки път, когато решат, че поредното убийство ще поправи предишното.

„Това е война вътре в едно семейство“

И въпреки че историята е на хилядолетия, Тойбин никога не я възприема само като нещо от древността. Той вижда в нея механизъм, който продължава да съществува.

„Мисля, че историята има много отзвуци в съвременния свят – в това, което се случва например в Сирия и в Северна Ирландия – интимността на една гражданска война, само че тук това е война вътре в едно семейство. И макар да не я направих съвременна, бях напълно наясно, че идеята за насилието като спирала не е нещо, което ни е напуснало”.

Домът, в който имената остават

Заглавието „Дом на имена“ също звучи почти като предупреждение. В този дом хората непрекъснато изчезват, но имената им остават. Всеки мъртъв се превръща едновременно в памет и задължение. И точно там може би се крие най-мрачната идея на романа: че понякога паметта не спира насилието, а го поддържа живо. „Дом на имена“ не търси лесно морално решение. Вместо това Колъм Тойбин взема една история, чийто край знаем от хилядолетия, и задава много по-неудобния въпрос:

Ако разбираме защо всеки от тези хора е извършил насилието, означава ли това, че някой от тях е бил прав?

КОЛЪМ ТОЙБИН НАКРАТКО
Роден през 1955 г. в Енискорти, Ирландия, Колъм Тойбин е автор на единадесет романа. Три пъти е номиниран в краткия списък за Booker Prize и е носител на Costa Novel Award и International IMPAC Dublin Literary Award. Романът му “Бруклин” е екранизиран през 2015 г., а филмът получава три номинации за „Оскар“ за най-добър филм, главна женска роля за Сирша Ронан и адаптиран сценарий. Книгата му“Заветът на Мария” е адаптирана и за театрална сцена.