„Костанца“, Рейчъл Блекмор

Историята на изкуството помни Джан Лоренцо Бернини като един от големите гении на Барока. Помни неговите скулптури, фонтаните, монументалните му произведения в Рим. Начина, по който превръща мрамора в кожа, плат и движение.

Помни и един необикновен женски портрет. Млада жена с разрошена коса, полуотворени устни и риза, небрежно разтворена около шията, сякаш е уловена в движение и всеки момент ще проговори. Името й е Костанца Пиколомини Бонарели.

В продължение на векове тя остава в историята предимно като любовницата и музата на Бернини. Само че зад знаменития мраморен бюст стои много по-мрачна история. История за страст, власт, ревност и насилие. И именно нея Рейчъл Блекмор връща към живот в дебютния си исторически роман „Костанца“.

Любопитното е, че Блекмор първоначално дори не знае името на Костанца. Попада на историята й случайно, докато гледа документален филм на BBC за Бернини. Авторката споделя:

„Не казаха името й, но разказаха какво се е случило с нея. По същество тръгнах да издирвам тази жена и когато открих историята й, просто не можех да не я напиша”. Точно от това отсъствие започва и романът – от една жена, чието лице е оцеляло в мрамор, но чийто собствен живот почти е останал в сянката на мъжа, който я е изваял.

Рим, 1636 година

В романа Костанца Пиколомини е млада омъжена жена, когато среща Джан Лоренцо Бернини – вече знаменит скулптор и една от големите фигури на римското общество. Привличането между двамата бързо се превръща в тайна връзка. Но отношенията им никога не съществуват между двама равнопоставени души. Бернини притежава не само талант и слава, но огромно влияние. Той работи за най-могъщите хора в Рим и се радва на покровителството на папа Урбан VIII.

Костанца рискува репутацията, брака и положението си. А Бернини решава да направи нещо необичайно – да я обезсмърти. Той създава нейния портрет в мрамор. И днес именно този бюст е сред най-интимните и необичайни произведения в творчеството му. Но приблизително година след като създава едно от най-живите изображения на женско лице в бароковата скулптура, Бернини нарежда същото това лице да бъде обезобразено.

Когато „великият любовник“ се превръща в насилник

Историческите свидетелства разказват, че през 1638 г. Бернини разбира, че Костанца има отношения и с по-малкия му брат Луиджи. Реакцията му е изключително насилствена. Той напада брат си и го преследва с оръжие из Рим, но наказанието за Костанца е различно. Бернини изпраща свой слуга в дома й.  Под претекст, че носи подарък, мъжът се доближава до нея и разрязва лицето й с бръснач. Това не е просто изблик на ревност. Обезобразяването на женското лице има собствена история като форма на наказание и контрол – начин жената да бъде публично белязана за предполагаемо сексуално прегрешение.

И тук историята става още по-показателна. Костанца е тази, която е затворена заради прелюбодеяние. Слугата, извършил нападението, е наказан. Бернини е глобен с 3000 скуди, но благодарение на положението и покровителите си скоро е помилван от папа Урбан VIII. Геният продължава кариерата си. Жената остава с белега.

Как културната памет избира кого да запомни

Точно тази история превръща „Костанца“ в нещо повече от исторически любовен роман, защото тя поставя неудобния въпрос как разказваме историята на великите творци. Колко лесно насилието се превръща в бележка под линия, когато извършителят е човек, когото културата вече е определила като гений?

Бернини остава Бернини – един от най-великите скулптори в европейското изкуство. Костанца остава „неговата муза“. Иронията е почти жестока. Мраморното й лице се превръща в произведение на изкуството, което векове наред предизвиква възхищение. Истинското ѝ лице е обезобразено по негова заповед.

Романът на Блекмор се опитва да премести гледната точка – не да отрече художествения гений на Бернини, а да върне Костанца от периферията на неговата биография в центъра на собствената й история.

Костанца не остава само жертва

И може би най-важната част от истинската история започва именно там, където традиционният разказ обикновено приключва. Костанца оцелява. След затварянето си тя се връща при съпруга си Матео Бонарели – скулптор и сътрудник на Бернини. Но животът й не приключва като история на една паднала жена, белязана от скандал. Документите показват, че впоследствие Костанца развива собствена дейност като търговец на изкуство и се превръща в успешна фигура в римския художествен свят. Това променя изцяло начина, по който можем да гледаме на прочутия бюст. Жената в мрамора не е просто любовница. Не е само муза. И със сигурност не е само жертва. Тя има живот преди Бернини, както и след него.

Рим от XVII век, изследван по време на локдаун

За да възстанови този свят, Рейчъл Блекмор трябва да направи огромно историческо проучване. Още по-сложно е, че голяма част от романа е писана по време на пандемията.

“Прекарах много време онлайн – написах книгата по време на локдаун, прекарах много време, обикаляйки църкви виртуално, а също така посетих жена скулптор, която работи с мрамор, за да науча как точно се вае карарският мрамор и как художниците създават портретите, които правят”.

И въпреки че историята е свързана с един от най-известните мъже на XVII век, любимите персонажи на Блекмор всъщност са жените. Авторката признава:

„Ще излъжа малко и ще кажа, че мислех много за женското приятелство, докато пишех този роман, и любимите ми персонажи безспорно са жените около Костанца. Онези, които я вдигат, изтупват праха от нея и я карат да продължи, когато животът стане наистина труден, защото според мен точно това правят женските приятелства. И отчасти „Костанца“ наистина е почит към моите собствени приятелки”.