„Островът“, Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир

Какво би се случило, ако една сутрин цяла държава просто изгуби връзка с останалия свят? Не за няколко часа или заради временна техническа повреда, а завинаги. В „Островът“ (Eyland) исландската писателка и журналистка Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир превръща този въпрос в социален и политически експеримент.

Една сутрин Исландия осъмва напълно изолирана. Подводните комуникационни кабели прекъсват, самолетите спират да пристигат, корабите не идват. Никой не знае какво се е случило с останалата част от света. Първоначално обществото се опитва да запази реда, след това започват да свършват горивата, лекарствата, храната.

И постепенно става ясно, че много от нещата, които приемаме за даденост – държавността, институциите, парите, свободното движение, информационният поток и дори доверието между хората, функционират само докато системата около тях продължава да работи.

Романът е публикуван за първи път в Исландия през 2016-а, а днес книгата изглежда може би още по-актуална отколкото тогава. Може би и по тази причина в Исландия предстои и филмова екранизация.

Колко бързо демокрацията може да се превърне в нещо друго

„Островът“ е апокалиптичен роман, но самата катастрофа никога не е истинският му център. Бьорнсдотир се интересува от това, което идва след нея. Какво се случва с едно общество, когато сигурността изчезне? Кого обвиняваме? На кого вярваме? Кой получава достъп до ограничените ресурси? И колко време е необходимо страхът да превърне съседа в заплаха?

Историята се разказва от гледната точка на няколко персонажа с различно положение в обществото, сред тях влиятелен журналист и самотна майка имигрантка. Техните съдби постепенно показват различните лица на една и съща криза. Защото гладът и страхът не унищожават само икономическата система. Те започват да променят представата за това кой принадлежи към обществото и кой не.

Медиите, политическата власт, кризисната комуникация и национализмът постепенно придобиват огромно значение, докато въпросът „кой е един от нас?“ започва да определя и кой може да бъде пожертван.

Десет години след публикуването на книгата самата авторка признава, че понякога се стряска, когато препрочита първия си роман. „Днес ми се струва суров, груб, дори брутален“, казва тя. Но точно тази сурова енергия според нея отговаря на историята. И добавя нещо много по-тревожно: „Надявам се все още да успява да покаже колко лесно една цивилизована демокрация може да се плъзне към хаос и фашизъм”.

Роман, написан като вик

Идеята за „Островът“ остава с Бьорнсдотир повече от петнадесет години. През цялото това време тя очаква някой друг да напише книгата. Струва ѝ се толкова очевидна история – малка островна държава, силно зависима от връзките си с останалия свят, внезапно остава напълно сама. „Разбрах, че историята е избрала мен и моята работа е да я разкажа“, спомня си тя.

След петнадесет години носене на идеята самото писане отнема само три месеца: „Нямах никакъв контрол върху процеса. Историята изригна от мен като вик”. Резултатът е “Островът”– дебютният й роман, който се превръща в бестселър в Исландия и носи на авторката номинация за една от националните литературни награди за женско писане.

Преди Brexit. Преди Тръмп. Преди Covid

Днес има още една причина Бьорнсдотир да гледа различно на книгата си. Когато пише „Островът“, светът все още не е преживял част от събитията, които през следващото десетилетие ще разклатят усещането за стабилност в западните общества.

„Написах я преди Brexit, преди Тръмп, преди Covid-19 и преди повечето събития, които разклатиха чувството ни за сигурност през последните години“, казва тя. И точно тук романът започва да изглежда странно пророчески. Не защото Бьорнсдотир предсказва конкретна катастрофа, а защото предвижда реакцията – информационна несигурност, страх, затваряне, търсене на виновни, популизъм, разделение между „ние“ и „те“. И постепенна готовност свободите и моралните принципи да бъдат заменени със сигурност.

Журналистката, която обича катастрофите

Вероятно не е случайно, че подобен роман е написан от журналист. Преди да се превърне в едно от разпознаваемите имена на съвременната исландска литература, Бьорнсдотир работи дълги години като телевизионен журналист и водещ в националната обществена медия RÚV.

А когато я попитат защо толкова често се връща към катастрофите – разпад на обществото в “Островът”, вулканично бедствие в “Пожарите” (друг неин роман – б.р.), политически битки в средновековна Исландия (изследвани в друга нейна книга – б.р.), първата й реакция е далеч от мрачна: „Трябва да ме видите в кухнята. Катастрофите са моята специалност”.

Но зад шегата има много сериозна идея. „По душа съм журналист и ме привличат събитията, които променят хода на историята и изкривяват усещането ни за реалност“, обяснява тя. Според Бьорнсдотир именно кризите показват най-ясно какви сме. При нормални обстоятелства е лесно да вярваме, че бихме постъпили правилно.„Дълбоко в себе си материал за жесток диктатор ли си, покорен последовател или безкористен герой? Няма как да знаеш, докато не се окажеш пред избор на живот и смърт.“ И точно затова според нея имаме нужда от истории, които ни принуждават да си зададем този въпрос предварително.

Не апокалипсис, а политически експеримент

„Островът“ може лесно да бъде представен като роман за оцеляване, но това би било само половината история. Защото истинският въпрос на Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир не е какво ще ядат хората, когато храната свърши. А какво ще стане с демокрацията, когато страхът стане по-силен от принципите. Какво ще стане с медиите, когато информацията изчезне. Какво ще стане с толерантността, когато ресурсите вече не стигат за всички.

И какво ще стане с представата ни за самите нас, когато обстоятелствата ни принудят да изберем между собственото оцеляване и чуждия живот.