„Момичето от автобус №88“, Фрея Сампсън

„Момичето от автобус №88“ от Фрея Сампсън ни среща с Либи Николс – двайсет и девет годишна жена, която пристига в Лондон с разбито сърце и два тежки куфара, побрали останките от живота, който е вярвала, че ще има.

Първият човек, когото среща, е Франк – осемдесет и две годишен пенсиониран актьор, който цял живот е живял в Лондон и все още се облича така, сякаш градът е сцена: с кадифени сака, велурени обувки и онази особена ексцентричност, която кара хората да го запомнят. Франк забелязва червената коса на Либи и й разказва история, която променя посоката и на нейния живот.

Момичето, което останало на един автобус разстояние

През 1962 година Франк среща в автобус №88 красиво червенокосо момиче. Пътуването им е кратко, но разговорът променя живота му. Двамата си уговарят среща, тя записва телефонния си номер върху билет, а Франк го губи. Оттогава той пътува по същата линия с надеждата отново да я срещне.

Шест десетилетия. Един автобус. Едно лице, което никога не е успял да забрави. Трогната от историята му, Либи решава да помогне. Само че времето на Франк изтича.

Търсене, което събира непознати

Мисията на Либи постепенно привлича и други хора. Сред тях е Дилън – висок мъж с кожено яке и множество татуировки, който при първата им среща изглежда груб, избухлив и почти заплашителен. Либи бързо го определя като човек, от когото е по-добре да стои далеч. Само че първите впечатления често са най-лошите разказвачи.

Зад суровата външност на Дилън се крие добър и чувствителен човек, който се присъединява към търсенето и постепенно се превръща в неочакван съюзник. Така автобус №88 става много повече от маршрут през Лондон. Той се превръща в място, където напълно непознати хора започват да споделят истории, надежди и разочарования. Където един живот се пресича с друг и едно случайно пътуване може да промени посоката на бъдещето.

История, вдъхновена от истински жест на доброта

Идеята за романа се ражда от истинска история, която авторката чува, докато пише дебютната си книга. Става дума за 102-годишна жена, която се опитвала да открие книга, четена й от нейния баща в детството. Тя споменава търсенето си почти случайно пред библиотекар. Този кратък разговор обаче поставя началото на нещо изключително.

Библиотекарят намира оригиналното издание, а след това служители на библиотеката се редуват, за да запишат всичките около 800 страници. Така възрастната жена получава възможност да чуе историята още веднъж. Именно този малък акт на доброта дава началото на „Момичето от автобус №88“.

„Исках да напиша история за едно търсене, продължило цял живот, но и за това как прост жест на доброта от непознат може да окаже огромно въздействие върху живота на всички замесени”, споделя Фрея Сампсън.

Роман, написан по време на пандемия

Първата чернова на книгата започва през март 2020 година, точно когато Великобритания влиза в първия си локдаун. „Излишно е да казвам, че това, че изведнъж трябваше да се грижа за две малки деца у дома по цял ден, донякъде ми пречеше на писането! Но същевременно, насред целия този хаос, беше прекрасно всеки ден да мога мислено да избягам в един Лондон без пандемия, да се возя наум в автобуса, да подслушвам въображаеми разговори и да се наслаждавам на гледките и звуците на този красив град”, обяснява Сампсън.

Когато помагаш на другия, но откриваш себе си

В началото Либи вярва, че търси изгубената любов на Франк. Постепенно обаче разбира, че и самата тя е изгубена. Докато се опитва да върне миналото на един възрастен човек, тя започва да забелязва собственото си настояще. Новите приятелства. Неочакваната близост. Възможността щастието да не изглежда така, както го е планирала.

Повече от любовна история

„Момичето от автобус №88“ е роман за изгубената любов, но не само за нея. Това е история за самотата в големия град. За първите впечатления, които често ни подвеждат.

За непознатите, които понякога виждат болката ни по-ясно от хората, които познаваме от години. И за малките жестове, които изглеждат незначителни, но могат да променят цял един живот. Защото понякога не е нужно да познаваш някого дълго, за да му помогнеш. Достатъчно е да седнеш до него в автобуса и да изслушаш историята му.