Лори Гилмор, която за кратко се превърна в във феномен в ТикТок и оглави класациите на за бестселъри на New York Times, Sunday Times и Globe & Mail, държи своя успех на дебютния си роман „Кафене „Пъмпкин Спайс“, вече достъпен и на български език.
Истинското й име е Мелиса МакТърнър, но, както се досещате, изборът й за артистичен псевдоним не е случаен. Вдъхновена от култовия сериал “Момичетата Гилмор”, чието действие проследява сложните взаимоотношения на три поколения от дамите Гилмор, авторката създава своята романтична серия “Дрийм Харбър”.
Атмосферата на „Кафене „Пъмпкин Спайс“ навярно ще напомни за Старс Холоу – измисленото градче от телевизионната поредица
„Ако някога сте си пожелавали да живеете в Старс Холоу (или най-накрая Люк и Лорелай да са заедно!), тогава моите книги са именно за вас“, споделя тя.
Любопитна подробност е, че под собственото си име Мелиса МакТърнън тя създава паранормални романи – сред тях трилогията The Wolf Brothers, публикувана от One More Chapter.
Авторката живее в щата Ню Йорк със съпруга си, децата, котки, куче и библиотека, а самата тя с усмивка признава: „Пиша романтични романи, за да съхраня разсъдъка си.“
Представяме ви и част от нейно интервю за списание “Космополитън”:
Трудно ли е успехът да дойде под псевдоним, а не с истинското ви име?
– Не знаех дали ще ме притеснява или ще е странно. Още от самото начало попитах: „Мога ли да казвам на хората?“ Това никога не е било тайна – свързано е и със социалните ми мрежи. Така че ми стана естествено. Името просто пасва на серията толкова добре, че си казах: „Да, това е моята Лори Гилмор персона”.
Колко голямо влияние имаше сериалът „Момичетата Гилмор“ върху книгите?
– Забавно е, защото някои читатели казват: „О, Боже, това е толкова като “Момичетата Гилмор”. Те виждат неща, които дори не съм осъзнавала, че присъстват. За мен основното беше обстановката – Старс Холоу е идеалният малък град в Нова Англия. Знаех, че трябва да имам колоритни странични герои, това беше задължително. Най-любимата ми част от сериала винаги бяха събранията на града, затова във всяка книга досега има такова „щуро събрание“.
Как изглежда процесът ви на писане?
– Имам деца, така че пиша, когато не са вкъщи. Използвам сутрините си за писане, докато са в училище. Съпругът ми дори ми прави таблица за всяка книга – с целия брой думи и колко трябва да пиша на ден, за да спазя срока. Имам си удобен стол, не бюро – ужасна съм в седенето на бюро. Пия много чай, а коткити ми се разхождат наоколо.
Как подхождате към по-интимните сцени?
– Чета много романтика, обикновено по-пикантна, отколкото аз самата пиша. Когато създавам такива сцени, те идват естествено. Пиша за взаимоотношения между хора – и това е част от тях. Важно ми е да са значими за героите и сюжета, а не просто да бъдат „поставени“, защото е дошъл редът за секс.
Има ли планове за екранизация? И кой би бил вашият „мечтан каст“?
– Не, все още няма. А и аз съм ужасна в кастинга – обикновено намирам някой случаен брадат мъж в Pinterest. Единствените ясни образи са от Christmas Tree Farm: Бенет за мен е 1000% Хенри Кавил, а Кира – Дакота Джонсън. Значи ще трябва да е коледен филм, защото само за този имам готов каст.
Колко книги ще има в поредицата “Дрийм Харбър”?
– Планирани са шест. Вече съм написала четири и още не съм се уморила. Харесва ми да пиша за този свят, забавно е, че съм създала цял град. Докато хората искат да четат историите, аз съм готова да продължа.
Очаквайте съвсем скоро и нашето ревю за “Кафенето “Пъмпкин Спайс” от Лори Гилмор. Едно задължително четиво, особено за есенния сезон.
