Не бях впечатлена от сюжета, но това, което прикова вниманието ми, беше поведението на главната героиня Инес и това, което тя въплъщава. Тя е с мексиканско-американска националност, има добра работа, но може да загуби всичко само защото родителите й са родени в Мексико.
Въведена е нова система – всеки, който може да докаже, че родителите му са американски, получава гривна – устройство, което се използва за спраяване с всичко в ежедневието. Ако нямате гривна – добре, вие не сте американци и това означава, че не можете да имате нормална работа, да използвате услуги, да посещавате заведения и т.н.
Американските учители на Инес не могат да произнасят правилно мексиканското й име Инес (наистина ли?) и й дават ново – Айрис. Тя идентифицира себе си с новото име, чувства се горда от него, както и майка й Долорес. Айрис иска да бъде като своите бели приятели, да има техния начин на живот и в процеса губи своята истинска идентичност. Или както тя казва: „Не се опитвам да бъда бяла. Просто не искам да привличам внимание. Смесване с тълпата, хубаво и лесно е. Просто искам да бъда като всички останали”.Но под „всички останали” тя има предвид белите.
Майка й я научава да спазва правилата, за да има добър живот и въз основа на това се оформя нейния мироглед. Тя спазва всички правила, но заради гривната трябва да избере какво бъдеще иска за себе си и дъщеря си.
Айрис не е нито оттук, нито от там (Америка – Мексико), гордее се с нещата, които не е в действителност. „Утешавам белите си приятели, че расизмът не съществува (което, разбира се, не е вярно) и утешавам мексиканските си приятели, че заради расизма не получават работата, която искат (което, разбира се, не е причината). Но това е само един пример – когато тя е с родителите си и мексиканци тя се държи напълно различно в сравнение с поведението й, когато е заобиколена от американци, които наистина иска да впечатли. Харесва ми как се опитва да се впише, но е неизбежно да установи, че това просто не е достатъчно.
Както казах, харесах Айрис и това, което представлява, но не и останалите герои, защо всеки американец трябва да е расист, защо авторът е избрал да изброи само случки на унижения и дискриминация. Ако не става въпрос за стереотипи, трябва да има и добри примери, защото не всеки бял американец е расист, както и не всеки мексиканец е дилър на наркотици.
